JW subtitle extractor

Израснах в малък град
и имах хубаво детство.
Родителите ми внедриха в мене любов
към Бога и уважение към Библията.
Редовно ходехме на църква,
а аз учех в частно училище и
имах библейски уроци всеки ден.
Въпреки това чувствах,
че нещо ми липсва.
Когато бях на 15, животът ми
внезапно се промени.
Играех си на едно високо дърво,
клонът се счупи,
паднах и останах парализиран.
Така от игриво дете се превърнах в
инвалид, парализиран от врата надолу.
Не усещах нищо.
Когато бях на 18, ръцете ми заякнаха и
вече не бях зависим от другите.
Учех в университет
и живеех в общежитие.
Животът ми отново
се промени драстично.
Около мене имаше наркотици,
алкохол и неморалност
и аз започнах да живея така.
Въпреки това всяка вечер четях
Библията и имах силна вяра в Бога.
Но когато се молех, преди да заспя,
знаех, че ще горя в ада,
за който бях учен като малък.
По това време срещнах Джули
и скоро се оженихме.
Тя беше хипи като мене.
Знаехме, че ако искаме
да останем заедно,
трябва да се откъснем
от лошото влияние.
Търсехме Бога и искахме той
да бъде част от живота ни.
Един ден бях сам в парка.
Беше много красиво, имаше езеро,
а в далечината – планина.
Помолих се на Бога.
Казах му, че искаме
да му служим, но не знаем как.
След около 10 минути дойде един мъж
и започна да ми говори
за рай на земята.
Всичко беше логично, бях го чел преди.
Направи ми впечатление
обяснението му за адския огън.
Беше просто и логично,
всичко ми стана ясно.
Човекът ни покани в Залата на Царството
на следващия ден и ние отидохме.
Със съпругата ми никога
няма да забравим
първото си събрание
преди 37 години.
Бях с дълга коса и скъсани дънки.
Май дори бях без обувки.
Стояхме там и си мислех,
че възрастният брат на подиума
ще се възмути от вида ни.
За наша изненада веднага
след събранието той дойде при нас,
за да ни поздрави,
и ни покани на гости.
Не помним нищо от
казаното на събранието,
но никога няма да забравим
как ни посрещнаха.
Отдадохме се на Йехова
и се покръстихме.

Никога няма да забравим как ни посрещнаха